В лоното на вековните гори, по северните склонове на старопланинския Черни Връх, между пълноводни карстови извори се извисява един от най-красивите български манастири - Етрополският / на 5 км от гр. Етрополе/. Той е посветен на „Св. Троица", но е известен повече под името "Варовитец", вероятно заради варовиковите води.
При построяването на манастирската църква през XIX в. местната легенда твърди, че бил намерен надпис, който за съжаление бил вграден в основите на църквата. Според съдържанието му манастирът бил построен около 1158 година.
Щом влезете в светата обител, пред вас се открива добре поддържан двор, който прелива от пъстри цветя. Вдясно е църквата, а вляво –манастирските постройки с чардаците. В сегашния си вид тя съществува от 1858 г. и е забележителен паметник на българската култова архитектура от епохата на Възраждането. Изградена е от майстор Иван Боянин от Брациговската строителна школа и представлява внушителна кръстовидна сграда с пет купола. Стенописите в църквата са от по-късен период – създадени са през 1907 г. Запазена е също старата храмова икона “Старозаветна Троица” (ХVІ в.), която днес се съхранява в Църковния историко-археологически музей в София.
Местността предразполага към приятна разходка и почивка и вероятно затова е била избрана за построяването на светата обител. Според преданията, в търсене на покой и усамотение, св. Иван Рилски се установил в една от пещерите в областта Варовитец. Близостта до селището обаче го принудила да я напусне и да отиде в Рила планина, далеч от хорската суета. Населението на Етрополе приело мястото за свято и положило основите на манастира. Той е издигнат през ХVІ в. в подножието на старопланинския Черни връх, върху варовикова тераса, откъдето вероятно идва и другото му име – “Варовитец”. Това е бил най-големият манастир в Северозападна България през ХVІІ в., с първото за района килийно училище, в което заедно са се обучавали свещеници и учители. Към манастира е съществувала книжовна, просветна и изобразителна школа. Тук е бил използван и местен тип писмо – етрополски калиграфски полуустав, с характерното за него изписване на буквите. Книгите, създадени в обителта, са стигали чак до Атон. Тук, по думите на монасите, са запазени 54 тома, написани с помощта на това особено писмо. По време на османското владичество светата обител е опустошена и напусната от монасите. Едва в края на ХVІ в. е възстановена отново, като постепенно връща стария си блясък, превръщайки се в едно от най-значителните духовни и книжовни средища по българските земи. До голяма степен това развитие се дължи и на по-свободния режим, даден на града от османските власти заради неговата роля на важен рудодобивен център. В една от стаите на манастира може да се види и запазеното скривалище на възрожденския герой Васил Левски. През добре прикрита дупка в миндера се слизало под земята.
Извън стените на манастира природата е сътворена от ръката на Бог. Само на две крачки местността се оглася от неспирния ромон на красив водопад. Причината за неговото образуване е варовиковата тераса, от която водата пада отвесно от 20 м височина. Водопадът създава прохлада през летните горещини и е прекрасно място за почивка.
Тази местност разкрива красотата на планинската природа в най-дивата й и сурова форма. Сутрин грее слънце, след някой и друг час то може да се скрие зад гъсти облаци и да бъде изместено от планинска буря. Нощите са студени и идеални за сгушване край голям огън.
По стръмна пътечка, водеща надолу от манастира, се стига до малкия водопад и скалите, по които водата се е стичала хиляди години.
Тя е оформила причудливи скулптури насред боровата гора. Лятно време водопадът почти изчезва, но това дава възможност на всеки любопитен посетител да проучи скалите и малките „пещери”, оформили се там.
Водопадът Варовитец е природен феномен, впечатляващ със своето величие и хубост. Скокът му е около 20 метра, а красотата – рядко срещана. При пълноводие водата, буйна и дива, се спуща на няколко тераси в коритото на р. Малки Искър. Шумът и се слива с песента на птиците и оглася приказната гориста местност.
В другия край на манастира пък се намира изворът с лечебна вода, който лекува стомашно-чревни заболявания. Тя извира изпод тежкия пясък, който, веднъж разровен, не може да възвърне формата си с часове. Интересното е, че преди години на това място дошли двама тибетски монаси, които взели от водата и си я занесли на “покрива на света”, защото там нямало такава.
А на тях може да се доверим: те едва ли биха прекосили половината свят, ако това не беше вярно.
Текст и фотографии - Адриана Зарева
