*
*
*


Неповторимо е усещането, когато навлезеш в Триградското ждрело. Тесният път, който на пръв поглед сякаш не води наникъде и на който две превозни средства е невъзможно да се разминат всъщност води до много уникално място - пропастната пещера Дяволското гърло. Тя се намира само на 1,3 км северно от Триград. Водите на Триградската река, чрез поредица от водопади, най - големият, от които е с височина 42 м се вливат в най - голямата благоустроена пещерна зала на Дяволското гърло. Бучащите водопади се редуват и поставят на изпитание смелостта на всеки, които дръзне да проникне в този страховит свят. Според легендата именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси своята Евридика. В негова чест е изсечена върху една от стените ликът му. Само част от пещерата е благоустроена. Изкуствено прокопан тунел, дълъг 150 м, десетки прожектори, стотици стръмни стъпала / от най - ниската до най - високата точка от маршрута изкачването се равнява на 22 - етажна постройка и висящи мостове правят суровия подземен свят достъпен за всеки , който посещава Триградското ждрело. Преди 20-тина години двама варненски леководолази момче и момиче се опитват да проследят пътя на реката и завинаги изчезват в Дяволското гърло. Досега никой не е успял да го направи. Каквото влезе от единия край - било то дървета, наноси в другият край излиза само вода....















































Любопитното е, че Дяволското гърло е една от малкото пещери, в които е разрешено снимането. Снимахме, но снимки така и не ставаха... :))) Загадка...
Остава ти спомена за неразгадана мистерия и оня тътен, който смръзява кръвта ти... И въпреки това, желанието да се връщаш отново и отново... Казах ви... Дяволска работа... ;)))

Фотографии и текст - Адриана Зарева

Аз като ходих ни помолиха да не снимаме вътре!

Хората за това хвърлят стотинки,заради мистиката,някой и не смеят да влязат!

Благодаря за приятната разходка!
Поздравления!

Не носех фотоапарат и не съм снимала. Може да се каже, че тази пещера ми е направила най-силно впечатление. Останалите все си приличат по нещо, докато тази няма аналог.
Леководолазите са загинали преди доста повече от 20 години. Видях им паметната плоча - може би беше към 60 и някоя си година.

2Х20 - годината е 1969, а имената на водолазите са Сияна и Евстатий от Варна...

Благодаря ти!

... че се разходи с мен, tit :)

... нали така, ka4ak!? ;)))

... това е много повече, theladybird! :)