*
*
*

Ловеч е красиво разположен на двата бряга на река Осъм. Своеобразният баланс между планинския и равнинния релеф придава допълнително очарование на един от най-старите градове в България.

 
Обграден от 250 метрово плато, върху което се намира паркът Стратеш и завършващо с архитектурно историческия резерват „Вароша“ на югозапад, живописно заобиколен от хълма Хисаря и парка Баш Бунар.

 Вървейки по тихите чисти улички, неусетно стигаме до Покрития мост на Кольо Фичето.

 През 1872 – 1874 г. майстор Никола Фичев, изгражда единствения по рода си на Балканите покрит мост, който бива реконструиран през 1931, след като изгаря почти до основи.

 Днес, кокетно наредени дюкянчета привличат погледите на минувачите. Има от всичко, за всеки вкус и всеки джоб...

Закътаният в скалите площад на града ни посреща с топлото си есенното слънце.

Поемаме по калдъръмената уличка към архитектурно-исторически резерват „Вароша“.

Тук и въздухът е пропит с българщина. Всяко камъче е история...

Добре поддържани и реставрирани къщи разказват за отминали времена...

 Музеят на Васил Левски ни напомня, че Ловеч е известен и като център на Вътрешния централен революционен комитет на Апостола на свободата Васил Левски, наречен „Временно правителство на България“. Левски посещава града през 1869, 1870 и 1872 години.

Църквата „Св. Богородица“ в квартал Вароша, построена 1834 г.

Част от стенописите са реставрирани, други чакат щедра дарителска ръка...

 Изкачвайки се по стъбличките, градът се вижда като на длан... А над нас е...

Паметникът на Васил Левски и...

Крепостта Хисаря, разположена върху хълма, носещ същото име, е мястото, на което през 1187 г. е подписан мирният договор с Византия и е обявена независимостта на България, с което официално се поставя началото на Втората Българска Държава.

(Преди да стане български цар (1331 г.), Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Срацимир и Елена, е бил деспот на Ловеч. Около 1324-1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Срацимир.)

Турската инвазия не подминава и Ловеч, но крепостта „Хисаря” е една от последните завладени, чак през 1446 г. Тя дълго време след това запазва някои привилегии, като забрана за заселване на турци в града и взимане на деца от местното население за еничари.

Е, бях там... в Златен Ловеч... През тази златна есен... Със златни приятели! :)

Ще оставя запечатаните мигове да ви доразкажат, вместо мен...

А, аз заслушана в шепота на есенните листа...

Ще помечтая... ;)  Още мъничко...


Текст и фотографии - Адриана Зарева