Почувствах се като в онази приказка... “И ще дойде жълтата вода, после зелената, червената... Но, когато видиш златната вода – събуди ме, момиче...”

Наистина бе като приказен сън, в който небето и земята се сливат...

ЗАЛИВЪТ ВРОМОС

 
на километър северно от Черноморец. Гора и море... Богата морска фауна и бистра вода... Тишина и невероятна красота...
(А дъното на залива е покрито с останки от стари времена – примамка за търсачите на силни усещания... ;)))

 

 

На другия ден бе отново красиво, но не и същото...

Всъщност, никога нищо не се повтаря...

 

 

Затова нека изживеем всеки миг... Единствен и неповторим...

 *
Текст и фотографии: Адриана Зарева

ейй пак си уловила неуловимото. И си му шлянала някоя и друга дума и е станало един невероятен пост;) поздравления;)

Улови мига... неуловим! :) И с малко думи - казвай много!
Това е рецептата за невероятност... Но, ето че ти я знаеш! :)))

Гуш* от мен! ;)

Много красиви снимки..., почти на границата на нереалното... Прекрасни са!...
Поздрави за "уловените" мигове!...:)

Прегръдка и от мен... слънчево момиче ;)))